Иновативните вредни продукти и модерните техники на готвене оставиха в забвение любимите желета, кренвирши и пастети, изварата и маргарина и комбинацията от месо с картофи под формата на мусака и печени бутчета.

Любимите соцхрани влязоха със замах и в зората на демокрацията, но сякаш си останаха завинаги в 90-те години на миналия век, скоростно изместени от нови продукти и вкусове или тотално заклеймени като вредни. С този материал ще ви върнем в спомени за автентичните вкусове на миналото, с които небцето днес се е простило или опитва все по-рядко.

Желе – лесен и бърз десерт. Помните ли готовите пакетчета желе, които се правеха за броени минути, а после трябваше да се чака трепетно 4 часа, докато се стегнат. Онази формичка на пудинг, пълна със своеобразна текстура радваше и малки, и големи, а за разлика от съвременните сладкиши, съдържаше наистина скромно количество калории. Причината да се разделим с желето днес е преминаването му в модерни сладкиши като панакота и заклеймяването му като твърде обикновен десерт, способен да зарадва само малко дете.

Кренвирши и пастети. В ерата на механично отделеното месо стана ясно, че любимите пълнени кренвирши с кашкавал се правят предимно от животински остатъци и раздробен на микрочастици протеин, който тялото не усвоява. Няма реални доказателства, че в пилешкия кренвирш се съдържат предимно кокали, перушина и кокоша карантия, но няма и данни, които да отричат твърдението. Същото важи и за пастета. Днес да се намаже филийка с месния деликатес, е голяма рядкост. А споменът за тези два продукта връща поколенията в студентските години, когато радваха непретенциозния вкус на децата на демокрацията.

Къде отиде любимата извара. От предпочитан на трапезата на българина продукт, изварата сякаш се запази само в менюто на фитнесманиаците. Днес нашенецът е склонен да си купи рикота – италиански вариант на млечния продукт, който струва десетократно повече и представлява почти същата храна. И докато подминаваме изварата на щанда, е добре да си спомним, че това е една евтина и доста полезна храна, която незаслужено остава в забрава.

Маргаринът представлява разновидност на ядливата пластмаса. Всъщност това твърдение е невярно, но пък вредността на растителния заместител на маслото е неоспорима. И ако едно време мажехме филии с маргарин, смятайки, че е по-полезен от маслото, то днес продуктът попада само на трапезата на най-бедните, които предимно по финансова причина не си купуват немско масло.

Вечеря от картофи с месо. Мусака или картофи с вид мръвка на фурна, това ястие премина от традиционно семейно основно за делничните дни, в харна, която се сервира все по-рядко. Дали поради продължителното печене, което модерните хора нямат време да чакат? Дали основното правило в разделното хранене, че една от най-лошите за организма комбинации е на месо с картофи? Или пък пренасищането с бързи за направа модерни храни и полуфабрикати като пици, сандвичи, полуготова лазаня, паста със сос предизвика забравата на една от най-традиционните български семейни храни? Не можем да отговорим, но е ясно, че човек притичва по-често до топлата витрина на хипермаркета, отколкото да ситни картофки и да запържва кайма за мусака.