Пет златни правила, които спират сълзите при рязане на лук.

Голяма част от традиционните български ястия, които ни връщат към народните завети в кухнята и на трапезата, изисква да нарежем лук. Било то за запръжка към манджички, добавка в супи и яхнии в прясно състояние или пък подправяне на салати, трябва да извършим това действие, което застрашава грима и свежия вид на очите. Не е приятно семейството да ни вижда подпухнали и разплакани всеки път, щом сервираме топла вечеря, а и домакинята не излиза с гордост от кухнята, когато спиралата се стича по бузите, а сълзите са придружени от неприятно подсмърчане, напомнящо за връщане от панахида.

За съжаление рязането на лук е задължителна част от готвенето, а плачът изглежда съпътства това действие. Използването на домашен робот за нарязване не прави ревливия зеленчук толкова сочен, а след това ни чака и досадното миене на кухненския уред, който пак освобождава зловония и отново може да предизвика сълзене и кихане.

Защо плачем, когато режем лук? Вината е на веществото АЛИНАЗА, което се съдържа в зеленчука. То освобождава молекула, наречена ПРОПАНТИАЛ, която предизвиква лютене в очите и носоглътката. Така шурват сълзи и сополи, а понякога дискомфортът се допълва и от прегракване или падане на гласа. Въобще – неприятна работа. Има обаче няклко трика, с които можем да намалим и въобще да предотвратим разнасянето на дразнещите вещества във въздуха, а оттам и попадането им в нашето тяло. Ето няколко хитринки за спиране на сълзите и разплакването при рязане на лук.

1. Охлаждане на лука и ножа спира сълзите. Всички знаем, че повишаването на температурата може да ускорява химичните процеси. Тук ни е нужно да забавим отделянето на пропантиал, затова трябва да понижим градусите. Най-добре сложете главата лук, ножа и дъската в хладилник или фризер преди рязане. Така дразнещите очите и носоглътката вещества ще се отделят по-бавно и в по-малки дози.

2. Добрата вентилация кара дразнителя да избяга далеч от готвещия. Затова преди да режете лук отворете прозорците и пуснете абсорбатора. Нека отделените вещества бягат далеч от вас, вместо да ги вдишвате или да попадат в очите. Можете дори да свършите мръсната работа по приготвянето на манджата или салатата като излезете на терасата и се насладите на чистия въздух, който отвява далеч от вас лучените дразнения.

3. Киселината пречи на лучената лютивост. Преценете си обаче дали рецептата ви позволява да обтриете лука, ножа и дъската с лимонов сок или оцет. Ако отговорът е „ДА“, то го направете и тогава чак започнете с рязането. Дразненето няма да отшуми напълно, но ще се минимизира. А и после в дъската ви няма да се нагнети неприятната лучена миризма, която трудно се отмива и може да се усети след като режете други продукти на същото дърво.

4. Водата намаля лютивината на лука. Затова щом обелите главата, я накиснете във вода. Ако сте без грим и помади, намокрете и лицето си. След това режете с мокър нож. Ще усетите колко по-малко ви дразни лютата главичка на зеленчука докато я наситнявате.

5. Видът на ножа при рязане на лук е от значение за лютенето на очите. Сигурно сте забелязали, че смъденето е по-малко, когато използвате определен нож. Така е защото под въздействието на елементи от въздуха се образува лютата молекула. Ако режете с назъбено острие, вие вкарвате много повече въздух в лука и оттам той ви отговаря с повишена лютивост. Ако обаче използвате гладка и добре подострена керамика, ще намалите драстично дискомфорта. Само не правете грешката да охлаждате керамичен нож във фризера. Този материал се троши при ниски температури.

Едва ли е нужно да ви подсещаме, че можете да комбинирате повече от едно правило за безсълзливо рязане на лук, за да изготвите своя стратегия за подход към ревливия зеленчук. Така вече няма да има плачещи домакини с размазан грим и подсмърчащи мъже, загубили битката с лютивината по време на готвене.