Лукът действа антибактериално, спомага дишането, бори кариес и гингвит, но не бива да се поема с някои антибиотици.

Лукът в българските народни разбирания се е приемал като зеленчукът на бедняците, заради факта, че хората, които не са имали средства и възможност да си позволят месо на трапезата си, са го хапвали заради възможността му да запази свежеста си през зимата. Днес вече мнозина са на мнение, че лукът е храната не на бедните, а на умните хора, защото всеки, който разбира колко полезен е той за тялото, не би го изключил от менюто си.

Той е богат на витамини В6 и С, фибри и минерали, но за разлика от редица свои „колеги“ на зеленчуковия щанд съдържа няколко вещества, които тялото трудно би си набавило от друго място в такива високи дози. Става въпрос за мулекулата Онионин А и антиоксиданта квертицин.

Онионин А има за цел да се бори с прекомерното развитие на белите кръвни клетки, което всъщност представлява гноясването. Тяхното развитие и измиране до един момент в отговор на нуждата от защита на организма е полезно, но понякога при тежки травми гнойта става прекалено много и може да доведе до по-сериозни проблеми. Именно с нея се бори лукът, като пречиства тялото от наслагванията на мъртви левкоцити. Те са в основата на появата на акне, така че хапването на лук може да изглади лицето ви от неприятните следи на пубертета.

Квертицинът има няколко основни благоприятни въздействия върху тялото. Последното му изследване сочи, че той действа прочистващо и разширяващо на бронхите, затова се препоръчва за ежедневен прием при асматици, тъй като помага на кислорода да достигне до белия дроб. Също така се бори с бактериите – причинители на кариеси и гингвинит, както и въпрепятства развитието на алергии в детска и юношеска възраст, когато възможността за тяхната проява е най-силна.

Лукът е сочен и за един от най-мощните афродизиаци, въпреки неприятния дъх, който оставя. Ако не искате да го консумирате в суров вариант, нужно е да знаете, че при варене полезните му вещества не се губят, а се отделят в бульона. При пържене обаче лютият зеленчук става канцерогенен, затова не се препоръчва готвенето му на тиган и в голямо количество мазнина.

През есента и зимата, когато народната медицина учи да повишаваме имунитета си с лук, но все пак има малка вероятност защитните сили на организма да не устоят на множеството атаки, трябва да се знае, че комбинацията на голямо количество лук с някои антибиотици може да се окаже особено опасна. Съставките на люспестият зеленчук се съединяват с базираните на флуороквинолони антибиотични медикаменти и могат да доведат до подуване на черния дроб и остри болки в него. Затова прочетете добре съдържанието на лекарството или се консултирайте с лекар за възможните странични ефекти.