Кое е по-полезно – маслото или марагаринът? Как се отглеждат кравите във фермите и какво съдържа уж картофеният чипс?

Миналата седмица ви шокирахме с разкритието на пет факта за храните, с които производителите не се гордеят и се стремят да запазят далеч от хорските очи и уши. Разкрихме тайната на Монсанто, какво се случва във фермите за скариди, какво представляват любимите сирена за сандвичи, с какво е пълно месото в хранителната верига и как фирмите скриват истинското съдържание на захар в изкусителните си по вкус продукти. (Прочетете първата част на разкритията.) Сега се фокусираме върху още три факта, които да накарат червената лампичка в главата на средния потребител да блезне.

В маргарина няма нищо полезно. Десетилетия наред хранителна тенденция обясняваше за здравословните ползи от замяната на високомасленото краве масло с по-добрия вариант за мазане на хляб – маргаринът. По-евтин като цена и представен като драстично по-щадящ за тялото, този продукт бе неизменна част от потребителската кошница на милиони хора по света. Днес малцина не знаят, че маргаринът е доста разрушителен за организма. Трансмазнините в този продукт, добавени, за да повишат устойчивостта и срока на годност, водят до сърдечно-съдови заболявания. За сметка на това маслото съдържа истински мазнини, които се разграждат от тялото и дори са полезни в определени дози.

Голяма част от картофения чипс на пазара няма много общо с картофите. Хубаво е да си представяме, че хрупкавите и апетитни картофени шайби в пликчето представляват нарязан на тънко картоф, запържен в мазнина и овкусен с подправки. Но ако прочетете по-внимателно опаковката, най-вероятно ще откриете два факта. Първо – съдържанието на картофи в продукта е около 42%. Второ – картофите са под формат на картофено нишесте или дехидратирани картофи. Това означава, че предварително картофите са настъргани, полезните вещества от тях са източени, а след това са изсушени и смлени на брашно. А то, смесено с още брашна и подправки, се оформя като картофен резен и се пържи. За вредността на мазнината, в която се готви чипсът, можете само да предполагате.

Телешкото месо бъка от вредни препарати. Любовта към бургерите, телешките кюфтета и шницелите изисква от производителите бързо да отглеждат големи по размер животни. Кравите и телетата във фермите са почти обездвижени през целия си живот, за да не хабят енергия, която иначе ще се превърне в маса. Освен това се захранват с царевица и царевични субпродукти, които гарантират бързото нарастване на животното. В природата обаче кравите не са създадени да ядат царевица. Затова стомахът им може да гръмне и животното да умре. А вътре в него се развива бактерията иширихия коли. А тя е опасна и за човека и се предава чрез месото. Затова на живата крава или теле се дава амониа – същата онази съставка, която е отровна за човека и се съдържа в агресивните почистващи препарати. Съответно тя остава в месото, наситено с нея и след това влиза в чиниите на хората.