Негативните емоции стягат тялото и му пречат да усвои или изхвърли храната.

Преди броени дни хранителен експерт, който ми изготви индивидуална диета ми каза: „Изчисти съзнанието си от гнева и яростта, от мъката и постоянните мисли за проблеми, ако искаш наистина диетата, която спазваш да бъде ефективна“. Логиката в мен също проговори, задавайки реторичния въпрос какво общо има броя на приетите калории, количеството мазнини, белтъчини и въглехидрати, изразходваната енергия и здравословното хранене с настроението, състоянието на духа и най-вече дебелеенето и отслабването. Свикнала съм да не подхождам изцяло скептично към на пръв поглед нелогичните съвети, които ми се дават за мое добро, затова реших да се поинтересувам къде е пресечната точка на яда, гнева и тъгата с храната. Откритията силно ме изненадаха, затова и ще ги споделя с всеки, който го интересува.

Теорията, че не бива да се яде с лошо настроение, е била максима още на древни племена, населявали централната и източната част на Азия. Тези хора смятали, че всички видове негативна енергия са концентрирани в стомаха, под формата на отрицателно поле, което ни разяжда отвътре – навън. Затова и в състояние на силна тъга, мъка, огриженост, изнервеност и страх имаме чувството, че стомахът ни се събира на топка или пък в него гори огнено кълбо, чиито парещи сокове разяждат чак до хранопровода и гърлото.

В последствие при много от най-разпространените световни религии днес се налага принципът на казване на милотва преди хапване. Явния факт от ритуала е да се научат хората да уважават насъщния си залък, но по време на изричането на религиозни думи се прочиства съзнанието и се успокоява нервната система. Тогава сме склонни да приемем по-лесно съдбата си, да простим прегрешенията на околните (които ни нервират или ядосват), да се примирим с болката и да се почувстваме по-спокойни и щастливи. Или иначе погледнато – да прогоним лошите чувства от себе си и да ги заменим с позитивизъм.

И за да не се оповаваме само на теологични догадки, вече навлизаме и в света на науката. Тя също защитава древните твърдения, като ги подплатява с неопровержими факти. Всеки е чувал за перисталтика. Това е неволево свиване и отпускане на червата, чрез което обработена в някаква степен храна се придвижва по тях. Доказано е, че когато човек е обладан от негативни емоции перисталтните импулси са само свиващи – т.е. доразграждането на изяденото меню и изхвърлянето на непотребните за тялото остатъци от него силно се затруднява. При такова силно стягане сме склонни дори да се самонатровим.

Друго проучване върху емоцията и разградителния процес на хранителните вещества също открива допирната точка на лошото настроение и нарушеното усвояване на продуктите. Особено в състояние на завист и гняв, жлъчката започва да отделя много по-силно киселинни сокове, които е твърде възможно да не отговарят на алкално-киселиннатата среда в стомаха, който в този момент приема и обработва дадено ястие. Когато сме спокойни или щастливи, нашата жлъчка действа спрямо нуждите на организма, а не според подадените сигнали от хормоните на стреса.

Затова, когато седнете на маса, настройте се позитивно, прогонете лошите мисли, затворете проблемите зад вратата на трапезарията и се насладете на компанията на любимите хора, забавно развлекателно предаване и вкусни ястия.