Кафето пристига в Европа през XVI век, донесено с набезите на Османската империя.

През XXI век в Европа почти всеки работещ възрастен изпива по едно кафе на ден. Разнообразието от ободрителни напитки е толкова голямо, че хората могат да проявят множество претенции и да получат най-апетитната според тях чаша с кофеиновата течност. Едно го обичат топло, други – в айс вариант. Добавят се животински и алтернативни млека, сухи и течни сметани, захар или друг подсладител, како на прах, кокос, аромати ванилия, карамел, мента… и въобще, каквото му хрумне на човек. Кафетата се правят къси, дълги, биват в джезве, еспресо или нес, но в крайна сметка угаждат на търсенията на консуматора. Ала не винаги е било така. С появата на кафето в Европа, то е описано като „горчива черна супа“. А ето и реалната история за кафето и унгарците.

Битката при Мохач между унгарските войски и Османската империя. През XVI век Османската империя е в разцвета си и потегля към Централна Европа, за да завладее още територии и народи. През 1526-а година войските, предвождани от султан Сюлейман I, достигат до унгарския град Мохач. Там са посрещнати не само от унгарските войници, но и от техни съюзнически сили от Чехия, Полша, Хърватия, Бавария, Римската империя и дори папски войни. Въпреки подготовката на съюзниците, Османците успяват да ги разгромят за точно ден. А след това кафето се представя на европейците. Ето как.

Султан Сюлейман I дава кафе на Европа. Въпреки че историята е истинска, има данни, че кафето като напитка е попадало в Европа още преди 29-и август 1526-а година. Търговци са го пренасяли от Близкия Изток към холандските пристанища, а по пътя си запознавали хората с него. Но в деня на разгрома, когато Унгария пада под Османско владичество, в шатрата на султана се събират оцелели военачалници и ръководители на разгромените армии. На огъня ври голям котел с черна течност, а Сюлейман I лично подава в купичка на всеки от опонентите си да пият заедно за загубата си.

Горчивата черна супа на Османците. Неслучайно съществува изразът, че загубата „горчи“ и именно без захар загубилите в битката отпиват турско кафе за първи път. В неподсладен вариант то е твърде силно за вкуса на хора, които не са свикнали с напитката. Те не знаят каква е тя, дори се притесняват, че са нарочно отровени. Оценяват ободряващия ѝ ефект, а след това разказват, че питието на загубата е горчива черна супа, която ври в казан, налива се с черпак и в нея няма никакви продукти освен странен ароматен прах, който се утаява на дъното.

Унгарският израз „да пиеш една черна супа“. Той се използва и до ден днешен като еквивалент на българския „да пиеш една студена вода“. След тази битка, завършила с разгром и опитване на кафе, разочарованието е огромно, а Унгарската държава изчезва от картата на Европа. Затова и до днес „да пиеш една черна супа“ означава да се научиш да преглъщаш горчивото разочарование, а кафето все още жаргонно в Унгария носи названието „черна супа“.