Регистрация

Легенда за хранителните продукти и щастието

20 Sep 2019   /   nina123   /   Видяна: 599
Легенда за хранителните продукти и щастието

Всяка храна може да лекува. Стига да се смеси с малко фантазия, се получава идеалната рецепта за щастие.

 

В началото на лятната ваканция родители изпратили дъщеря си малко на село при баба. Връзката между 13-годишната Ванеса и баба ѝ Иванка, на която момичето било кръстено, отдавна била потънала в дълбоката бездна между живота със смартфон в столицата и скромното пенсионерско съществуване в полите на Стара Планина. Вани панически търсела обхват с протегната към тавана ръка, а бабата се чудела как да предразположи многообичаната си внучка да побъбрят малко за живота.

 

- Вани, пиленце, я ми кажи сега какво става по училище?

 

- Ух, заоплаквала се тийнейджърката – няма за разказване... скука... учене... тъпо ми е. Чувствам се нещастна, някак потисната. Даже и сега тук с теб. Яде ми се нещо, но близо няма нито пица на парче, нито дюнери, нито McDomald's, поне един шейк или пай... нещо сладичко да си хапна... ще се почувствам по-щастлива.

 

- Остави това на мен, бабина! Все ще измислим какво да ядеш през следващите дни! Кажи за даскалото, за приятелите, за свободното време. Какво правиш?

 

- Големите в училище ми се подиграват и се чувствам потисната. Един от 12-и клас ми каза, че имам пъпки.

 

- Ха, едно време, като ни излизаха черни точки по лицето, се мажехме с вода и брашно. Слагаш на лицето докато се стегне и после отмиваш. Затваря порите, издърпва пъпките, кожата става гладка. Бабата обяснила това, пресяла брашно в купа и сипала вода.

 

- Не, бабо, не! - провикнало се момичето. - Бабешките идеи няма да ме направят с гладка кожа. Нито по-красива. Още по-малко ще ме накарат да се чувствам щастлива!

 

- Добре, добре. Аз ще си бъркам, а ти ми разказвай.

 

- Момчето, с което пък седя на един чин, ми каза, че се потя и потта ми мирише.

 

- Едно време нямахме дезодоранти. Затова се мажехме след баня с някаква подправка – канела, ванилия, индрише. Ето, помириши – предложила баба Иванка и разкъсала дъхаво пакетче ванилия. Внучката помирисала, намръщила се, а бабата сипала пакета в купата.

 

- Не мирише като новия парфюм на D&G. Знаеш ли и защо още съм тъжна. В чата на групата от училище Камен написа, че съм кльощава и бледа.

 

- Да, да. Едно време като нямахме сила, хапвахме по малко захар. Искаш ли да ти дам да си куснеш?

 

- Бабо, как ще ям просто захар! Това е глупаво – казала девойката, а през това време бабата добавила и захарта. Съдържанието на купата все повече започвало да прилича на знахарска смес. - Не ми се говори повече, наболява ме гърло, защото пих студена кола вчера.

 

- Знаеш ли, когато мен ме болеше гърло, моята баба кипваше вода, охлаждаше я леко и слагаше щипка сода. После си правех гаргара с това.

 

Бабата показала как се слага содата и продължила с разказа.

 

- След гаргарата ми даваше малко олио, за да ми омекоти гърлото. А после и сурово яйце. Чувала съм, че и днес певиците го правят преди концерт.

 

При тези думи бабата предложила олио и яйце на Ванеса, но след категорични ѝ отказ, ги сложила в купата. После продължила да разказва за своето детство, спомените, игрите с приятели, младостта. Слушала Ванеса как се отегчава от хората, от ученето, от игрите дори. Гледала я как търси обхват измежду варосаните стени на стаята и си бъркала сместа. После я изсипала в тава и бутнала в печката. Взели стомните и отишли до чешмата за вода.

 

А когато се върнали, цялата стая ухаела на страхотен домашен сладкиш. Сипала бабата в чашите вода, добавила медец и малко винце. Изведнъж щастието в младото момиче се върнало. То късало с ръце от топлия дъхав кейк, пийвало си домашна медовина и съвсем забравило за пая и шейка.

 

След двуседмичния престой при баба, Ванеса вече знаела, че има истински приятел, с когото може да споделя всичко. Пъпките не се виждали в напуканото огледало, гласът бил меден от домашната медовина, тялото ухаело на лятна свежест, а тенът, хванат от разходките до чешмата създавал особено сияние на лицето. Но най-важен бил урокът, че всичко, което ти дава животът, може да се използва в рецептата за щастие, стига да си готов да превърнеш въображението и заобикалящия те свят в приятна емоция.

ПОДОБНИ СТАТИИ

Народна притча за тайната на дълголетието и динята.

Как една диня може да се превърне в символ на семейното щастие и дълголетие? Поучителен местен разказ от село Орешец – Видинско.   виж още »

Притча за храненето в ада и рая

Добрите хора умеят да споделят храната си, а лошите – искат всичко за себе си. виж още »

Поучителен разказ за семейната трапеза и домашното огнище

Защо всички трябва да се хранят заедно и да почитат най-възрастния на масата? виж още »

КОМЕНТИРАЙ

anonymous

ПУБЛИКУВАЙ

Register form

Ask new password

Изпратете вашата рецепта