Регистрация

В Софийския зоопарк – пухкаво и пернато гладно няма

17 Apr 2014   /   nina123   /   Видяна: 4066
В Софийския зоопарк – пухкаво и пернато гладно няма

Животните в Зоологическата градина в София получиха дневните си дажби пред очите на kulinarno.bg

Годината бе 1998 и споделям този факт с особено огорчение. Тогава бях на 12 годинки, но помня добре какво чух. Родителите ми имаха познати, които работеха в софийския зоопарк в секцията с големите котета, които бяха любимите ми животинки от детството и с радост ходех да ги навестя поне 3 пъти в годината. „Това, което даваме на ден на лъва, е максималното количество за един папагал“. Запомних тези думи, както и объсаната грива на царя на животните, който тогава приличаше на клета кръстоска между същия папагал, с който го бяха сравнили и някоя от нещастните анимационни хиени на Дисни, наказани да тънат в мизерия заради негативните черти на персонния си характер от детското рисувано филмче.

В тези години бях започнала да разбирам какво означават изпъкналите ребра и хълбоци на животните, проскубаната перушина на птичките и дори счупената горна човка на черния ни тукан, обречен да се храни от човешка ръка до края на дните си. Съществата зад решетките можеха да радват само най-малките, които още не проумяваха тъгата във вида им, а в останалите посетители будеха съжаление, агресия и множество закани, че повече няма да се върнат тук, където оживяваха сцени от романа на Стивън Кинг „Гробище за домашни любимци“.

Какво се случи през последното десетилетие – не зная – но козинката по големите котета се заглади, стомасите на тревопасните се закръглиха, някои от обитателите се сдобиха с иновирани клетки, а част от пернатите получиха благословията да се разхождат пуснати из ареала на парка. Надявам се, че детските спомени за животинките са били лош кошмар, несъществуващ както за мен, така и за оцелелите след гладните години. Сега човек може да види щастливи, нахранени и спокойни същества, които радват малки и големи с екзотика и визия.

Денят е понеделник – 14 април 2014 г., а нашата компания в троен състав – приятелят ми, братовчедката и аз, се вдетинява до полуда, за да погука от умиление около клетките и да се порадва на всичко, що душа носи и не се среща по пешеходната Витошка.

Заредени с позитивизъм в студения пролетен ден, в който се редуваха проблясъци на слънчеви снопи със силен студен вятър и кратки превалявания, колкото да изгонят хората от улицата. влизаме през входа откъм квартал Витоша и спирката на автобус 102, ул. сребърна в Софийската зоологическа градина, включена в 100-те национални туристически обекта. Дали заради делничния ден или пък изгонени от ръмежа, посетителите липсваха и през целия си петчасов престой имахме усещането, че сме в частния си резерват.

Още на входа за изкушаване на децата с аромата си мамят захарни памуци и шарен щанд със сладоледи. Ние обаче сме соленолюбиви и пакетче солети и залъгалки за уста от типа „хапнеш нещо – глътнеш нищо“, са повече по вкуса ни. С уговорката – „няма да храним животните, че можем да им навредим със соленки, а пък и ще ни изгонят“ си взехме по пакетче хруски и минерална вода от прословутата будка до езерцето, но още несъбрали рестото, изкушението се появи.

То бе в лицето на двойка свободно пуснати патета – мъжко и женско, които се държаха като дечица пред сладкарница и явно зорко дебнеха какво могат да опитат от покупката на всеки. Ококорените очички на животинките ни следяха с интерес, кога точно ще отворим пликчетата си, а паканията подканяха да не пропуснем да почерпим в името на доброто им посрещане. Първоначалните ни откази не означаваха нищо за пернатите, които ни последваха по мостчето над езерцето и не спряха да алармират за съществуването си, дори когато опитаха зрънчото и малко солетки. Нахалното им отношение будеше радост, а фактът, че въобще не се страхуваха да взимат храна и от ръка, доста ни забавляваше и скоро пернатите муфтаджии постигнаха своето – бяха почерпени да опитат от всичко. Смешно беше, че когато едното от патетата получаваше дългоочакваното „ам“, другото крякаше, за да напомни и за своето съществуване и желание за ядене.

нахално пате търси храна от посетителите на зоопарк софия

Не бяха слабички – даже напротив – вроденото им нахалство бе оформило телата им като онези дървени рибарски лодки, които влюбените разглеждат, разхождайки се по кея на българското черноморие. Само че имаха крачета. Сладурковци. Звучен ескорт на туриста, който получава всевъзможни хапчици и се оттегля от компанията чак когато лешоядите заглушат паканията с острите си писъци иззад високия мрежест купол.

Продължихме покрай клетките на маймуните, където останахме изненадани от иновациите. Човекоподобните разполагаха с богат набор от играчки и не се свеняха да ги използват за забавление. Едни си грабваха гумените шаренийки и си лягаха с тях, други се замеряха в приятелска свада, а трети просто си похапваха пресни плодове и зеленчуци, които се търкаляха навсякъде из клетките и отдавна бяха напуснали паничките, явно като част от животинската забава. Гладни нямаше, продуктите бяха пресни и в изобилие. Въпреки това няколко чифта очички зорко фокусираха пликчетата ни със соленки и скоро се подадоха нагли ръчички иззад решетките, които искаха да опитат с какво се храним по-високо в еволюцията. „На теб последно и край“. Едно шимпанзе намаза солетка, след което прибрахме всичко в черна торба, за да не ги дразним излишно и да не нарушаваме правилника.

лемури си просят солетки в зоологическата градина

маимуна яде моркови и плодове

Любимите ми маймунки са мармозетките, които пристигнаха за постоянно пребиваване още преди шест години. Малките им размери, сладките им лъвски гривички, пухкавите опашчици и теглото от максимум 200 грама ги правят особено чаровни. Приличат на живи макети на маймуни в умален мащаб, а човекоподобните им личица напомнят на невръстни дечица. И тези обитатели на зоопарка бяха нахранени. От милата жена, назначена да се грижи за тях, разбрахме, че гъстата напитка, над която се облизваха бе ръчно направена бананова каша от пасирани плодове, а за мезе мъниците разполагаха с обезсолени кракери и бисквитки, които вече се разнасяха из цялата клетка. Храната изобилстваше и мармозетките не се бореха за нея. Това ме зарадва. Явно гладни няма, а в последствие научихме, че получават щедра доза лакомства всеки ден, а остатъците от предишния се изхвърлят.

мармозетки ядат бананова каша и соленки

Хранително-животнското приключение продължи към едрите бозайници, където видяхме и менюто на хипопотамите, носорога и слоницата. Те получават средно между 35 и 80 килограма сено дневно, като към него се добавят сезонни плодове и зеленчуци. Хипопотамите явно много ги харесваха, защото макар и получили дажбата си преди броени минути, вече бяха изпапкали зелките и морковите, които носорогът си отделяше за десерт и сега наблягаше на сеното. До алигатора, незнайно защо ситуиран в същата секция, „плуваше“ половинка бройлер, който явно бе остатък от по-голяма гощавка, сервирана в близките часове. Крокодилът също се бе наял и дори не обърна внимание на помахванията ни. А може би искаше да попости, примамен от апетитното ухание на пържени картофки, идващо от заведението пред входа на залата, което се смесваше със специфичната неприятна смрад на едрите сухоземни в този сектор.

хипопотам яде сено и зеленчуци

Преди по-малко от месец в софийския зоопарк временно пристигнаха тройка двугърби камили, които се превърнаха в основна атракция. Двата огромни мъжкара получиха обширен зелен терен, който споделиха с едногърбия си колега, собственост от години на зоологическата градина. А женската представителка пък роди малко камилче, което при датата на нашето посещение бе на 20 дни.

- Мая, Мая – викаха жените от сектор „маймуни“ към камилката, която мигновено се запъти към тях, следвана от детето си – още неустойчиво и с несигурна стъпка. – Виж какво ти носи, мама!

Подаръкът за двугърбия едър пустинен обитател бе камилски сандвич или иначе казано ръчно омесен хляб с тъмно брашно, който гледачката чупеше и увиваше в листа от зеле. Майката си хапваше сладко-сладко, докато пред очите ни омете цяла кофа зелки и хлебчета, а детенцето й ту бозаеше мляко, ту ни разсмиваше с нелепите си опити да покаже сигурна походка.

двугърбата камила мая яде специален хляб

двугърба женска камила с малко си хапва животински сандвич

- Храним я, защото й се радваме, обясниха жените от персонала, които явно добре се познаваха с камилата. – Ние уж се грижим само за маймуните, но тя е толкова добричка и сладка, че как да я подмине човек.  Скоро ще си я вземат обратно и няма повече да я видим. Поне докато е тук, искаме да й се насладим и да я поглезим. А и камилите обичат тези сандвичи. Сено си има – цяла ясла, но друго си е да хапне нещо изискано директно от човешка ръка. Пък и дете кърми, трябва да се храни повечко. Още не знаем дали е момиче или момче, но експертите предполагат, че е мъжко – скоро ще разберем.

Няколко питки намазаха и мъжкарите от вида, които обаче бяха така преяли с още изпадащото от яслите им сено, че едва пребориха мързела си, за да си хапнат от вкусния насъщен. Благодарихме на дамите, които ни позволиха да похвърляме комати на камилите през разделителния трап, и доволно продължихме към птиците, отбелязвайки, че и понитата са се събрали около хранилката си. Бе време за почивка. Избрахме си пейка, седнахме и извадихме хруските.

понита ядат сено в зоопарка

- Билети и карти за проверка – би казала внезапно появилата се нова свободно пусната патица, която ни прекъсна. Тя настъпително следеше все по-отблизо движението на ръката ми между плика със солети и устата ми с визия, която показваше, че няма да допусне турът ни да продължи, преди да опита някое лакомство. Склоних и й дадох солетка. Тогава животното направи нещо невиждано. Захапа солетата, занесе я до близката локва, пусна я да се разтвори във водата, натроши я с клюн и чак след това я изяде. Опитах с втора, която патицата взе директно от пръстите ми. Действието по преглъщането бе същото – локва, разпарчетосване, изгълтване.

патица иска храна от минувачи

Повечето птици се бяха прибрали на топло заради неприветливото време, затова не успяхме да се насладим на пълната шарения от пернати създания. Видях своята любимка – гарван гробар, с който от години сме приятелки. Знаете ли, че тези птици имат цветно зрение и чувство на суета? Многократно съм й обяснявала колко е красива, докато галя подадения през решетката клюн на пилето, жадно за ласки и комплименти. Тя имаше таланта да краде перушина от съседните клетки на пауните, да я кичи с човка между перата си и после да върви из клетката като манекенка на подиум. Със семплата си чернота и нарицателното „гробар“, птичката се чувстваше невзрачно, поставена точно до клетката с красивите пауни и умееше да се радва на всяко внимание, като го удостояваше с незабравими маймунджалъци и изблици на суетност. Днес обаче тя гордо заема огромното пространство на мишеловния ястреб и така си бе вирнала носа, че дори и не дойде да се видим от близо по другарски.

Продължихме към мечките, които също бяха получили дневната си дажба плодове. През лятото се хранят с кофа плодове, замразени във вода. Лакомството се изсипва директно в трапа им, след което започва весела игра по ваденето на заледените хапчици от общия кюп. Понеже още е студено, ябълки, моркови и други дарове на природата плуваха, а черен мечо така се бе наял, че дори не му се занимаваше да си събира още.

черна мечка се е нахранила и си почива

Култовото заведение за бързо храненеПри мечката“, където през лятото опашката за кюфтенца, картофки, наденички, хлебчета и сладкиши е десетки метри днес бе празно. Това е любимото място в зоопарка на гастрономи и гладници, които могат да си хапват, докато гледат как мечовците се разхождат из скалните си къщички. Тук има площадка за игра на деца, широк пясъчник, в който майки и малчугани се забавляват, докато татковците пият бира на сянка под навеса на заведението, но сега, освен скрития от дъжда продавач, нямаше никого.

място за хранене в зоопарк софия

В заграждението на вълците никой не се притесняваше от влошаващото се време. Глутницата спеше дълбоко сред остатъци от богата гощавка – ребра от едри бозайници, които бяха оглозгани и складирани за прихапване след няколко часа, когато коремчетата се поизпразнят. Хиените също изглеждаха добре. Под сламено чадърче смеещият се африкански хищник си почиваше и следеше с поглед малцината посетители, сякаш те бяха експонат за него. Едно време бяха объсани и хилави, но сега приличаха на едри охранени пухчета, които всеки би поискал да гушне.

хиена си почива след хранене

При големите котета попаднахме на истинско зрелище – дневната им гощавка тепръва пристигаше. Голяма количка, пълна със заклани и ощипани бройлери, каквито си купуваме от хранителната верига. Грижовен служител отиваше при всеки екземпляр и превръщаше храненето му в имитация на ловуване. Мацата захапваше цялото пиле от едната страна, докато мъжът го дърпаше за бутчето от външната част на решетките, за да имитира ловуване. И когато животното се отегчаваше от играта, получаваше вкусната плячка. После се чуваше трошене на кокали, а клетките се пълнеха с още и още пилета, които да нахранят едрите хищници.

лъвици ядат пилешко месо

леопард яде птици

При обиколката ни в този сектор установихме, че количествата, които им се дават са достатъчни, защото след като се наядоха тигри, лъвове, пантера и ягуар, около тях се търкаляха пилешки остатъци, които се превърнаха в мързеливи играчки за големите лапи, на вече полегналите след натъпкване животни. С няколко въпроса към грижовния мъж, разбрахме още за менюто на котките.

- Храним ги всеки ден без неделя. В повечето случаи успяват да си изядат всичко, но понякога остава месо. Стремим се да редуваме пилешкото с телешко и свинско, за да получават разнообразно блюдо.

Разгледахме рибките, гризачите и змиите, но времето вече напредваше. Зоопаркът работи между април и септември до 19 часа, а в смях, радости и закачки с животинките, вече обикаляхме над пет часа. Върнахме се при входа, където ни чакаше последната стъпка от вдетиняването – по един сладолед за изпроводяк. Още не бяхме го платили, когато се появи нахалната двойка патици, за да провери какво ще намаже този път. Под звучния им акомпанимент, който в превод май означаваше „чупи малко и мен, а?“ ближехме любимия летен детски десерт и се сбогувахме с пернатите си приятели, като им дадохме цяла шепа от останалите в черния плик гризини. После с бърза крачка се изнесохме, преди да са ни последвали за още и преди охраната да ни смъмри за забраненото хранене на животни.  

сладолед в зоопарк софия

нахални патета искат да ядат

ПОДОБНИ СТАТИИ

Как да нахраня домашния си любимец

Щом държите на здравословното хранене на животното си, то гответе му като на човек. виж още »

Общото между любимите животни и предпочитаната храна

Хората, които обичат кучета, са месоядни, любителите на котките наблягат на гарнитурата, а птицевъдите харесват животински субпродукти. виж още »

Носати мечета хапват ледени бонбонки

Сладоледено парти си спретнаха животни и хора във Виенския зоопарк. виж още »

КОМЕНТИРАЙ

anonymous

ПУБЛИКУВАЙ

Register form

Ask new password

Изпратете вашата рецепта