Риган понижава кръвното, лекува простуди и помага при диета и разкрасителни процедури.

Риганът е билка, позната още от Древността в източната част на Европа и островите в Средиземно море. Легендата разказва, че един ден, докато мислителят Аристотел се разхождал в усамотение из гората видят простреляна сърна, която бързала да се напасе с лековити растения, за да успее да спаси живота си. Ученикът на Платон си помислил, че след като Природата е научила животните да се лекуват чрез нея, то човек трябва да взима пример от фауната и в грижите и за своето здраве. Затова Аристотел си набрал от лечебната трева и се заел да проучва и описва свойствата й.

Достоверността на тази история не може да бъде доказана, нито опровергана. В старите източници риганът е записан като „билката от времето на Хипократ“ и многократно се споменава като спасител на ранени войници, болни деца, старци и родилки в нужда. Нейните приложения са безброй много и сякаш тя може да се справи с всичко лошо, което тялото претърпява.

В миналото риганът е известен като „орегано“, което означава „планинска радост“. Днес се среща още под името планински чай, планинска билка, витошки чай, овчарски босилек, ванилова трева. Расте в умерения пояс в тревисти и планински терени на височина до 1600 метра. Предпочита прехода между равнинната и горска част, появява се в сечища, широколистни не много гъсти гори и дори в равнини и долини. Той е многогодишно храстовидно растение от семейство устоцветни, което на височина достига до 80-90 см. и е силно разклонено на много отделни стръкчета, излизащи от общ или няколко близки един до друг корена. Цъфти от средата на юни до края на август, а в България е една от най-широкоразпространените билки, известна с множеството си лечебни свойства. Стеблата и листенцата му се използват се и в народната кухня като ароматна подправка за солени ястия.

Ако искате да си наберете риган, едва ли ще се затрудните да го намерите. Лилавите му цветове го издават бързо, а той е почти навсякъде – ще го видите дори в зелените междублокови пространства, пътувайки извън града риган се усмихва до сами асфалта на пътя, а влезете ли в полето или гората, ще можете да се порадвате на богата находка, стига някои ентусиаст да не е минал в търсене на билката точно от тук. Разбира се, би било необмислено, ако си го наберете от първото място, на което го намерите, защото лечебните му свойства зависят от чистотата на въздуха и почвата, в които расте. Мнозина софиянци се запасяват с риган от витошките поляни, затова и билката се нарича в шопския район черновръхче или витошки чай, но истинските ценители предпочитат да го търсят по девствените полегати била на Сакар планина или в подножието на Рила и Пирин, където човешката разрушителна дейност върху природата не е така осезаема и натрапчива.

Коя част от ригана се бере за подправка? Ако искате да разполагате с перфектна ароматна нотка на яхния, пица, сандвич или друга любима храна, то вас ви интересуват листата на растението. Най-подходящ за откъсването им е месец юли. Когато намерите туфа с риган берете свежи непожълтели стръкове, като ги режете с ножица на 20-30 см. от върха. Не скубете цялото растение – така ще му позволите да се регенерира догодина и да даде нова реколта. Помнете – в изсушено състояние листенцата на билката са много по-ароматни отколкото в прясно. Занесете отрязаните стръкове у дома си и ги сложете да съхнат на проветриво място за поне един месец. Когато са добре изсушени просто стрийте между ръцете си и листенцата ще изпаднат. Съхранявайте на сухо и тъмно място – най-добре в стъклен буркан в долапа с подправки.

Риган за чай и отвара. Тук вече има два варианта. В народната медицина се използват както цветовете, така и листата. Тъй като за листенцата вече обяснихме, ето какво да правите с цветовете. Не се притеснявайте, че ще ги срещнете в различни нюанси – от розово-лилаво, през бледо розово до бяло. Става въпрос за едно и също растение. Режете само тях, като веднага след отрязване можете да разклащате цвета, за да изпаднат от него кафявите обвивки на семената и изсъхналите преждевременно листенца. У дома си сушете с търпение на сенчесто и проветриво сухо място, а след това съхранявайте в стъкло като не нагнетявате плътно билката в съда.

Лечебни свойства на ригана. Те са толкова много, че едва ли ще можем да изброим всичките, но със сигурност ще дадем най-важните насоки за употребата му в природната медицина. Той има МОЩНО ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ, КОЕТО Е ПО-СИЛНО ОТ ТОВА НА МНОГО АНТИБИОТИЦИ. Затова отвара от риган може да се прилага както при външни рани и загноявания, така и при настинки, грипни състояния, налепи в гърлото и по езика. Препоръчва се и за промивки.

Риган лекува зимни простуди. Можете да го пиете под формата на чай 2-3 пъти дневно, още щом усетите първите раздразнения. С билката се прави гаргара, като условието е отварата да е по-концентрирана и да бъде с температура между 40 и 60 градуса. Запушен нос бабите все още лекуват с инхалации, като просто кипвате билката и я дишате, захлупени с хавлиена кърпа над съда. Лечебните му свойства са така силни, че се препоръчва дори при борбата с бронхиална астма и пневмония.

Риган понижава кръвното. Чаят от листа ще ви помогне да преборите проблемите с високото кръвно и да спрете появата на разширени вени. Ще трябва обаче да изпивате по 500 мл от отварата на ден. Само след седмица апаратът ще отчете подобрението, а след месец сами ще усетите как кръвоносната ви система функционира безупречно. Тук обаче има един проблем – ежедневното приемане на риган в продължителен период може драстично да понижи либидото, затова ако държите на половата си мощ, потърсете алтернативно лечение или взимайте по малки дози, като си давате и почивки между тях.

Диетични свойства на ригана. Билката е много полезна за стомашно-чревните процеси, подобрява метаболизма, перисталтиката и функциите на черния дроб и бъбреците. Тук ще ви помогне само по една чаша чай на ден. Ефектът няма да дойде веднага, но след десетина дни вече ще е осезаем. Запекът ще отшуми, мазнините ще започнат да се топят постепенно, апетитът ще намалее, тежестта в стомаха и подуването ще останат в миналото. Освен това ще успеете да отделите задържалата се вода и соли в организма, което ще спре развитието на целулитни депа. Кантарът ще ви направи комплимент, просто проявете постоянство.

Риган за тонус и красота. Да, тази вълшебна билка умее да носи щастие и виталност защото успокоява нервната система и прочиства цялостно организма. Знаете ли, че риганът е много мощен антиоксидант, който гони свободните радикали от тялото? Ще го усетите, ако си пийвате по един чай със закуската. С отвара и памучен тампон можете да третирате акне и комедони, сутрин и вечер на чиста кожа. Тя ще придобие гладкост и копринена мекота заради силните антибактериални свойства на билката. Можете да мажете със запарка от нея и ноктите си против гъбички или просто за здравина на маникюра. Възможно е обаче да направи нокътя една идея по-тъмен, ако прекалите с процедурата. Жабуренето с охладен чай от риган пък ще заздрави венците, ще изгони лошия дъх и ще спре досадното кървене. Препоръчва се особено при афти и по-силни кръвотечения.

Риган в промишлеността. В България вече се отглежда риган и с цел търговия. Най-често билката е в бял вариант и се използва в козметиката и парфюмерията. На селскостопански насаждения можете да се натъкнете в Кърджалийско, Плевенско и по Черноморието. Все още няма ниви, засадени с цел билкарство.

Как да си отгледам риган у дома? Непретенциозното растение може да краси вашия дом или тераса, като едновременно с това да служи за билка и подправка. Семена можете да си купите от цветарските магазини. Насадете ги в началото на март и поливайте обилно. Дръжте на светло и проветриво място. Растението няма особени изисквания към почвата, затова не се старайте с издирването на специални торове. Просто не забравяйте да му давате обилно количество вода докато се появят първите пъпки. Нека саксията бъде дълбока, а семките да не се садят на повече от 3 сантиметра дълбочина. Големият корен ще запълни останалата част от съда. В края на август месец можете да оберете реколтата от цветето-билка, като помнете, че на следващата година то отново ще поникне. Експериментът си заслужава.