С венец, молитва и росни стъпки спретваме празнична трапеза за Гергьовден.

На 6-ти май българи и християни честват Гергьовден. Той е национален празник в България, Ден на българската армия и професионален празник на овчари и овцевъди. По традиция се хапва прясно заклано агнешко, а семейство, роднини и приятели се събират на големи софри, за да се почерпят за здравето и благоденствието на всички близки.

Свети Георги и агнето са двата символа на Гергьовден. Тъй като през годините сме разказвали много за подвизите на Убиеца на ламята, днес ще се спрем върху агнето, участващо в голяма част от ритуалите за празника. Първо обаче трябва да се обясни, че на Гергьовден се яде агне, а не шиле, като разликата между двете е, че агнето все още се храни с майчино мляко, докато шилето вече е поотраснало и приема твърда храна. Агнешкото месо е по-крехко и не е така наситено със специфичния аромат, неприятен за мнозина.

Ролята на агнето на Гергьовден. Въпреки че празникът завършва с изяждането на апетитното животинче, предците ни са гледали на него като жертвено животно, което се коли с почит и уважение. То има честта да бъде избрано и заклано, за да донесе благодат, плодородие, здраве и късмет в дома. Смъртта му на този ден е вид жертвоприношение, каквото съществува в много религии и култури.

Подготовка на агнето за Гергьовден в миналото. Рано сутринта домакините ставали и отивали до кошарите. Жената събирала пролетни цветя от двора и изплитала венец. Мъжете помитали кошарите и пускали стадото да се разтъпче из росната трева, защото се вярва, че росата на Гергьовден е лековита. Обикновено за жертвено животно се избирало мъжко агънце. Пресният венец се закичва на главата му, връзва се червен конец за здраве на рогата, а в някои краища на страната се пали и свещ. Окачва се звънче на врата. Мъжете дават на агнето прясна трева, за да има добра реколта през годината, после и сол, за да са сити всички. Жената дои в метално канче с червен конец на дръжката останалото мляко в майката и след това всички пият от него за здраве, още докато е топло надоено. Вярва се, че на жените носи плодовитост, а на мъжете – сила и стоицизъм.

Заколване на жертвеното агне. По традиция то се отвежда до източна стена на двора или дома и му се чете молитва. В миналото дори са викали свещеник, за да освети животинчето. С първата кръв от него се мажат лицата на децата за здраве. Рогата се окачват в двора, за да пазят от зли сили, а кожата се запазва за прежда, постелки или обувки. Всички в дома трябва да се включат в ритуала. А докато жените готвят празничните ястия, мъжете извеждат стадото на първа за годината паша.

Традиционни храни за Гергьовден. Освен печено агнешко или пълнено агнешко, се прави и дроб сарма, като в повечето местни рецепти НЕ се използва черния дроб на животното. Сервират се салати и пресни зеленини, супа от коприва, традиционен зелник. Във всяка чиния се слага по стрък пресен лук и пресен чесън. На обредния хляб се оформя кошара, стада и жита. Поднася се първото за годината меко овче сирене, като по традиция не се осолява и се подправя със свежи билки, за да бягат болестите. За десерт се хапват плодове, сладки баници и сладкиши.

Сладкарска работилница Sweet Dreams честити празника на всички именници, българи и християни, като поднася тематична торта с тъмни блатове от белгийски шоколад, крем от ванилия, сметна и бял шоколад и пухкаво руно от крем сирене с масло и кондензирано мляко. В направата на сладкиша са използвани само висококачествени продукти, а всеки детайл е изпипан при високи хигиенни норми, съобразени с настъпилото извънредно положение.

Дуди вече получи своята сладка торта Пухкаво руно за празника си. Ако искате и вие да честитите имения ден на специален човек или да поднесете Гергьовденска торта на празничната си трапеза, можете да се свържете със Sweet Dreams на https://www.facebook.com/slmechti/. Сладкарската работилница ще сътвори за вас уникална тора с уникална украса, съобразена с всеки повод и предпочитание на вкуса.